Поезия! Великата любовница...
По вехт шаблон и щипка нова страст,
очаква чужди сЪлзи да й светят,
а нейните сълзИ - да й простят.
Нахранена от раните на другите -
доволна църква - с дяволски тамян.
Заслугата да бъде незаслужена:
дори и трезвен, Господ е пиян.
А прозата е кораб за щастливците.
За тях морето е прочетен вестник.
Поетите са живи между живите.
И са безсмъртни като ги обесят. ...