Не, не воювам. Няма за кога.
Ръждясва кротко по ъглите мракът,
напразно вън и мелниците чакат.
На Росинант израстнаха рога.
Не съм Овен аз. Вече не бода.
Метлата ми до сламчица ошмули,
козел от злоба, миналия юли...
И не дочаках златната вода.
Сега седя си кротко на брега,
врата ми жули старото забрало,
едничко то в душата ми видяло,
умират там преди, а и сега. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up