Дори не разбра от какво ме боли

не защото пред теб не застанах,

не защото не пророних сълзи,

не защото премълчах и не казах,

а защото не можеш да разбереш

как слепият си представя света

и той не знае за твоя копнеж

да зърнеш отново красива дъга.

Две сърца могат само да знаят,

които взаимно са се проболи,

че врати към тях се вечно затварят,

ако само едното реши да говори.

И спомен само след тях ще остане

за две говорещи, но безмълвни очи,

които решиха да потънат в мълчание,

и дори не разбраха от какво ме боли.