Беше красиво, нали,
но само в моите мечти.
В море от мъка и сълзи,
потопена е душата ми.
От теб не искам нищо,
достатъчно ме нарани.
Опитах да забравя всичко,
но те моля, остани.
Мислиш, че дошъл е края
на вечната любов.
Ще ти призная нещо:
тя е до живот.
Обичам те, признавам,
дори и да е грях.
Твоя винаги оставам,
истината осъзнах.
Вгледай се поне веднъж
в разплаканите ми очи.
Върни ми щастието,
което ти ми подари.
Аз ли съм виновна,
че се влюбих?
Заради любов лъжовна,
себе си погубих.
Ако е така, върви си,
нека да бъда сама.
Но сърцето ще те чака,
дори и след смъртта.