Танцуват дългоногите коне
с лудешка безразсъдност от сърце,
накъсват стръкове трева
и плуват във гора от синева.
Земята потреперва от екстаз-
подпалвана гора от самота,
засенчва на очите оня страх
на безутешния и сам ездач.
Знамение си... и с треперещ знак
в очите сини е победният ти праг,
отворен твоя земен, звезден храм-
Душа, в която влязъл е Човекът, знам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up