Дошли са отново великденски пости,
на гроба ти ходя, цветята поливам!
Прекланям се ниско пред твоите кости.
Душата ми плаче – в сълзи се обливам!
Свещичка ти паля и все се прощавам...
и дълго се взирам в горящия пламък.
Зова те по име, безмълвен оставам...
и търся духа ти в студения камък...
Във сънища чаках – не ми се явяваш,
прозорец отварях, вратата си – също....
И мислех, не ще ме тъй лесно забравиш –
ни мене, ни пътя към нашата къща!... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up