Достойно

Jan 13, 2009, 9:02 AM

Poetry » Phylosophy

564 0 2

Посрещнах достойно омразата,
сковах си от злобата щит,
запратих славно по заразата
на тщестлавието ти мит,
че болката е...
сладка.
Прегърнах дори и проказата,
извадих си старата сабя,
и счупих зъбѝте на вазата
та да мога да ограбя
отровата ти...
рядка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Достойно

Want to read more?

Random works