Следи.. от твоите очи.
Не ми говориш.
Аз вярвам в мълчаливата любов.*
Така поетът се измъкна някога.
И пак е хубаво.
И удря в слънчевия сплит.
Достойно ест.
И слава.
Смиряваш ме,
а хидрата ми е стоглава.
______________________________
* - Давид Овадия
© Сатин Роксан All rights reserved.