(Онегинска строфа)
Какво, че океан си ти,
пък аз съм капчица нищожна?
Нали, вълнá да се роди,
без мен е просто невъзможно?
Във всеки облак аз съм пак –
в теб падам като дъжд и сняг
и с много други като мене
бушувам в твоите вълнения
Сезоните край мен летят –
оставам си една и съща.
Изчезна ли, за миг пресъхваш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up