Изпитвам остра липса на... достойнство.
О, не, не ме разбирайте погрешно.
Дори да ви звучи егоистично –
не ми е чуждо нищичко човечно.
Но там, навън, е сякаш дефицитно –
обличат липсата му в смешни маскаради.
И качество, достигащо елитност,
отсъстващо от злобните паради.
А те са ежедневие, за жалост...
Животът ни е тъжен карнавал.
Фалшиви думи, зъзнещи от наглост,
парцалени души, жестокост и печал... ...