Jan 31, 2013, 9:04 PM

Досънуваш ме 

  Poetry » Love
966 0 8

Ти си мойта измислица

(в чисто утро създаден).

С аромат те изпълних –

диви кестени, вино

и потта на жребец,

преследващ кобила.

Ти си моята истина

(зажадняла за изгрев),

с много обич наплискана,

изсънувана, искана,

от очите прокапала

(преди теб не сънувах).

Аз съм твойта магия

(и от теб те откраднах).

Всяка вечер си истински

(по-щастлив и по себе си).

Като древна вълшебница,

с малка пръчица-стих

за живот те създадох,

с аромат на измислица.

Досънуваш ме в приказка,

от съдбата създадена.

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??