Jul 27, 2010, 3:33 PM

Дотогава ме чакай 

  Poetry » White poetry
1540 0 4
Докато се изтощят докрай дните ми
и умората ме налегне с неизбежността,
дотогава ще те тая в мислите си
и ще те пазя дълбоко от неизвестността
и докато избледнеят и нощите ми
и сънищата се претопят от мъката,
ще се стаявам тъжно в ежедневията си,
прегърнала те мислено с нежността,
а споменът ще се събужда от чувствата ми,
и ще се моли дълго на вероятността,
да бъда отново за теб действителната
и да оставам, въпреки трудността, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??