ole72 (Милена Филипова)
39 31
Oct 1, 2010, 7:58 PM

Доверен смисъл 

  Poetry
561 0 6

Катеря се по времето нагоре
и търся тъжен клон да го окича,
и плод да си откъсна безпризорен,
да срещна в мен най-малкото момиче.

Зората да посрещна утолена
и после сянка стара да се слиса,
потоци от любов непроменена
да върнат смело мъдрата Алиса.

Когато се завърна на земята,
да бъда ден, тъй искрен и неписан,
в сърцето си открила непозната,
но пълна с моя най-доверен смисъл.

© Милена Филипова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??