Доверието чака пред гордоста и лицемерието - част 2
Събуди ме с пробуждаща уплаха,
да, спяща красавице, да не проспиш някоя заплаха.
Не ме зови ти ,,спяща”,
ни с топла вода, ни с вряща.
Между нас ти си сън из греховна нощ,
аз съм бодрост из праведния ден от разкош.
Кълна се чрез плод, изпълнен с отрова,
ще разруша заблудата, поробила те като окова.
Тогава ще прозреш кой луна е, кой слънце,
тогава ще търсиш изкупление във всяко зрънце.
Би ли дал пламъка си за моята свещ? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up