Доверие

Аз чух те да пееш и пееше чудно,

и бе Тържество песента!...

Но после замлъкна...Нима ти бе трудно?...

Нима те рани Любовта?...

Нима те улучи в гърдите, от ляво

там, дето тупти песента?...

Нима ти затрупа душата мъгляво

предчувствие във Есента?...

Вземи ми ръката!...Вземи ако трябва –

ръка на приятел е тя...

А трябва приятел, по-нужен от хляба –

замлъкне ли в теб песента...

Вземи ми сърцето – сърце на приятел,

вземи ми дори песента!...

Вземи ми очите, на влюбен мечтател

и гледай със тях на света!...

Тогава отново при твойто безверие

Живота красив ще се спре,

защото: „Какво е Любов без доверие?...”

– Не е ли, без пристан море?...

2006.