В очите ти надеждата намирах...
Когато долу бях, когато нямах сили и умирах...
Дадох ти всичко онова, което ми поиска... Което беше мое...
Но сякаш все не ти достигаше, все питаше човека в сянка кой е...
Времето било пари...
Парите пък храна, а храната ни поддържа за да съществуваме...
Няма ли любов, омръзнало ми е да бъда просяк... Тръгвам.
Предлагам ти да се сбогуваме?!
Какво ще ми остане занапред от теб?
Онази дързост... И силата вратите да затварям, както съм отворил!
Не се виня, че съм сгрешил...
Урока си заслужих, за резултата съм се борил... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up