Oct 21, 2012, 11:10 PM

Довиждане, лято 

  Poetry » Love
1896 0 0
Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...
Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.
Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност
превърна се във суха слама...
Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени!
За миг ще рухнеш с гръм топовен, обляна във сълзи...
за една любов, по детски отминаваща...
Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден
и тихичко шептят -
довиждане, до нови срещи, Лета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Стоев All rights reserved.

Random works
: ??:??