Довиждане, море...

Jan 7, 2009, 6:51 PM

Poetry » Other

821 0 2

http://uk.youtube.com/watch?v=eL-kx-uyRjI

...

Тази вечер като че ли по-различна бе.
Вечерен хлад като тръпка по тялото премина.
"Колко красиво си, смълчано море..."
Вятърът погали устните червени.

Наблизо звучеше балада
и светлинки проблясваха игриво.
"Чуй, сърце, листата ти шепнат...
Какво като си само? Нали си живо..."

Запаленият огън отдавна изстина.
Последните искрици се стопиха в мрака.
(Красиво).
"Довиждане, море..."
прошепнах и тръгнах.

Тишина.
Душата се раздираше.

***
Звезди покриха небосвода черен,
заслушани в тишината.
Уморени.
Луната огря земята.
И застина.

Вълните прегърнаха стъпките ми.
Закъснели.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

SlaY (Самота)

2009-01-28T22:00:35+02:00

dgeorgieff, всяка раздяла след време предизвиква носталгия. Но тази с морето, като че ли е по-особена.

beytula_bubu, според мен нищо не липсва... Знам ли, така го почувствах-така го написах. Все пак благодаря!
beytula_bubu (Бен Ар)

2009-01-19T13:56:28+02:00

Интересноно нещо липства в обстановката...Поздрави