На юли очите приличат на огнени макове.
Плете по терасите люлки от слънце и обич.
След него задъхани тичат най-бавните влакове,
понесли за сбъдване всички мечти (ако може).
На юли косите вълни са от сол с люспи злато
и нощем звездите им сипят блестящи конфети.
По бриза развяват се къдри от пламнало лято,
събрали да синьо най-сините, топли морета.
В сърцето на юли пулсира вълшебна вселена
и краткото детство се връща от весела врява.
Прелива гласът му с хиляда нюанса зелено,
а после се крие в рапани. И там си остава... ...