Келнер, донеси ми тишина.
Плати на музикантите. Пусни ги!
Включи и платата във моята цена.
Две чаши,моля! Пия с мойто име!

С него често пия и мълча.
С най-скъпото, мълчанието пасва.
Не идвай, келнер! Искам самота!
С името си, чувствам се прекрасно!

Лишавах се, да бъде то, добре!
Компромиси му правих, невъзможни...
Градих го със ръце и със сърце.
Целият в градежа му, се вложих.

Сега ще го почерпя за това,
че не предаде моят труд нахалос.
Бях създател, вече съм следа.
Името ми ще остане младо...

Белезите? Те не се броят.
Тишината болки заличава!
Името ми вече има свят.
Аз съм си доволен със държава...