Доволна самота
Снощи посети ме самотата,
докато смълчано на дивана лежах.
С дръзки пръсти премахна халата
от щастлива материя, но я не спрях.
Докосна ме нежно и се настани
на дивана до мен и заразказва
колко глупаво изглеждам отстрани
с дълбоката обич, дето показвам.
Посочи ми пода от красиви спомени
и побутна ме върху тях да стъпя.
Аз изправих се с крака оголени
и заех се килима да кърпя.
Взрях се във изтърканите области,
получени от чести посещения
и запитах се „Да сменя ли поста си,
подчинен на самотни извращения?”
Обърнах се и видях доволна усмивка.
Наложих си поглед от нея да откъсна.
Насочих го нагоре, от където блика
надежда и разбрах, че още не е късно
да се боря с пагубното ѝ влияние.
Да докажа на себе си, че имам сила.
Да изхвърля нея без никакво съмнение
и силно да извикам „Стига съм се крила!”
© Биби All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Бърка в сърцето тази творба, като всяка твоя! Чувствам се близо до твоите лирически.
-
Изключително благодарна съм! Моята неувереност не позволява да допусна, че тези думи с отправени към мое творение, но и с нея се боря. Всяка ваша дума ми вдъхва кураж! И за това също съм благодарна.
-
Напълно съгласна съм с теб, Василка! Умре ли надеждата, умираме и ние..
-
Само така! Без надежда не се живей!
-
Да, отново се забелязва оптимистичната ми природа. Много благодаря, Велине!
-
Хареса ми този стих! Започва самотно, зъвършва оптимистично. поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че аз съм успяла да покажа своето успешно, което се доказва от думите ти.
Благодаря ти, Тита!