“Поезията не може да бъде убита. Тя умира само от
собствената си смърт.”
Иван Радоев
На М., докато песента ни раздели
Но ние все пак сме в живите…
Сред оределите викове на вятъра
Поднесли хлябовете си над сянката
В едно предшестващо
Изчакване
Защото ние все пак живеем в любовта...
И бели поляни носят летните ни ризи
Иззад безсловесните желания ...