Самотно небето сивее в нощта,
сърцето ненужно тупти в гръдта,
самотна звездица изгря над света
и тежко се тътри напред любовта.
Мрачните клони на пусти дървета,
разперили пръсти напред в нощта,
сякаш се молят над тежки павета
с черни, прокобни, увити стебла.
Студена, луната отгоре сивее
над мрачни гори и жълт пущинак
и алена кръв от картината грее
на Дракон, разперил криле в полуздрач. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up