Аз вярвам в живота,

аз вярвам в доброто,

аз вярвам, защото

до днес съм живял в самота,

далеч от живота в света,

но можех да виждам със свои очи

сутрин как ражда се слънце в лъчи,

окъпано в пурпурен блясък,

понесло корона от злато

и всеки ден беше по-кратък,

а всяко лято - все по-богато.

Нощем, унесен от птичата песен,

с крилете на лекия южен зефир,

прелитах свободен по свода небесен,

заслушан как шепнат безспир

звездите за вечна любов и за мир

и можех да виждам в безбрежната шир

душите на мойте деди,

как ми посочват подир

бъдните светски беди,

родени от мъртъв кумир

с лице на безполов вампир,

оставил от злато следи,

вселил се у всеки човек,

избрал да се казва "богат",

понесъл товара нелек

на образ плешив, но рогат,

но който от първия век

познат е на целия свят.

Прелитах, издигнат високо

от вятъра, носещ живота

навред по морета и суша,

а вечер, във облака сгушен,

изпращах деня и нощта,

изхвърлил онези неща,

поглъщащи разум и воля

не да умирам, а да се боря.

В ранното утро, когато

на запад бледнее луната,

навсякъде всички са будни,

понесли ненужните дни и дела,

забравили сенките чудни,

обличащи голи души и тела.

Тази нощ сънувах, че съм сам,

онзи демон, дълго време чакан

и желан, обвит от златен ураган -

древният и вечен огнен дракон.