Сам да си в нощта,

сам сред тишина.

Мен да търсиш ти,

мен и да боли.

Боли щом нищо не намираш,

където беше пълно със любов.

Със радост безпределна бе сърцето,

препълнено във този свят суров.

Къде съм аз? Защо ме няма?

Добре ли аз живея- в самота?

Нали животът е за двама,

за теб и мен във вечността.

Но често тъй в живота става,

обичаш силно, след това боли.

Тоз който тръгва си и не прощава,

загубва само себе си, помни !!!