Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие,
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица,
макар с крило пречупено – до скука.
Печалбата е самота – каква шестица,
превъплътена в сполука.
Измислици са думите, а казват,
че ароматът им тревожи.
Рисуват мислите и ни показват
Път – О, Боже! ...