Като в сън пробягвам разстояния,
тичам из лавандулови полета
от несбъднати,
още несънувани мечти,
струните на залеза
са толкова далечни. Ехо са.
Медните им звуци
бавно ме застигат,
като неопрен по тялото ми лепнат,
от сладостта им въздухът тежи...
На вечерите като тази,
очите някак по-особено блестят, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up