Като в сън пробягвам разстояния,
тичам из лавандулови полета
от несбъднати,
още несънувани мечти,
струните на залеза
са толкова далечни. Ехо са.
Медните им звуци
бавно ме застигат,
като неопрен по тялото ми лепнат,
от сладостта им въздухът тежи...
На вечерите като тази,
очите някак по-особено блестят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up