Памет дал си, ясна мисъл,
сила, воля за живот.
На челото ми написал,
за заблуда: Идиот.
Що си ме белязал, Боже,
с тъй човешка доброта?
Мисли всеки вълк, че може
да ми прегризе врата.
Често дремя си в тревата,
чакам шарена дъга,
вдигна ли за миг главата –
Виж! Тя имала рога! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up