Не винаги върви ми, за беда.
Късметът на кръстовището проси.
Сама преплувам черната вода
и нямам принц - през нея да ме носи.
Заспя ли, сто години, сякаш пън.
Целувките се пазят - за принцеси.
Сто грахови зърна и ръбест сън
и как пък феята не се потресе?
Че други тя кръщавала е пак,
на шутове и кранти все налитам.
Пантофката убиваща е знак,
че за дворец не трябва и да питам. ...