Искам да живея сред гори изгубени -
тихо, идилично и без много шум.
Да гледам в небето гълъбите влюбени,
песента на славея да пея наум.
Смело кукуригане сутрин да ме буди.
Без аларми страшни, без уличен вой...
Да няма забрани, да няма заблуди...
Да живея кротко в радост и покой.
Да шуми рекичка - непослушна, палава.
Въздух друг да вдишвам - с мирис на цветя.
Цели сто години така бих живяла...
Във незнайно място, чак накрай света...