Коя е онази в огледалото,
дето с презрение ме гледа всяка сутрин?
Защо мълчи и не е част от цялото,
на което отчаяно искам да приличам?
А демонът,
свил се там, на прага ми,
със злорадство парченцата събира
от онова,
което бях преди
да се изгуби в хаоса споменът за вчера.
© Наска All rights reserved.