Високо беше жаркото небе,
да го обходя време не намерих…
Онези, мойте, нощните криле
ми позволиха само да премеря
мечтите си с аршин на куп звезди…
А после на земята ме свалиха.
Опитах да проплача, че боли,
че без небе душата ми е тиха…
Но кой да чуе в тази мараня,
щом даже и Южнякът се стаява
във клоните на старата липа
и с жаден дъх в листата прошумява. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up