Jul 7, 2011, 10:31 PM

Друга обич 

  Poetry » Love
792 0 1

Смутена е душата моя...

не иска полета да спре.

Бях само твоя... твоя... твоя,

а ти отряза моите криле!

 

Надолу спусна я във мрака,

за изгрев молеше се тя.

Любов и нежност всеки чака,

да можех пак да полетя!!!

 

Иконата пред мен стоеше,

смирено молех Бог на колене,

а ти къде ли беше...

далеч от моите очи... ръце...!!!

 

И чу той болката жестока,

отвори ми се другата врата

и бликна обич още по-дълбока!!!

Ах, Господи... безкрайно ти благодаря!!!!

© Вили All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??