Смутена е душата моя...
не иска полета да спре.
Бях само твоя... твоя... твоя,
а ти отряза моите криле!
Надолу спусна я във мрака,
за изгрев молеше се тя.
Любов и нежност всеки чака,
да можех пак да полетя!!!
Иконата пред мен стоеше,
смирено молех Бог на колене,
а ти къде ли беше...
далеч от моите очи... ръце...!!! ...