Не искам дните ти да притежавам,
нито пък сънищата уморени,
аз само мигове споделям
във нощите усамотени.
Не искам да подреждам вятъра,
на възел да завързвам страховете си,
изплашена да търся сянката ти,
когато вечер ми разказваш себе си.
Не искам да те питам упорито
дали са ни платени всички сметки,
а искам да те любя диво,
като лъвица, бягаща от клетката си. ...