Сън ли бе или реалност онзи страстен миг,
когато бяхме само ти и аз на ръба на лудостта?
Душите ни се търсеха, телата ни се сливаха с вик,
избухнахме в екстаз, отнесъл ни във вечността.
Нима сега аз трябва да си тръгна, след всичко онова,
което изживяхме, след тази малка лудост споделена?
Поглеждаш ме и казваш ми с очи: “Ти си другата жена!”
Бавно осъзнавам го, но се чувствам раздвоена.
Дали да се боря за нещо, изгубено преди да го има
или да се примиря с това, което получавам сега?!
А може би трябва да те забрави душата ми ранима,
за да не страда повече по една изгубена мечта. ...