Дълги години, седях на чина и учех децата да четат и да пишат. Държах химикала на всяка ръка и се радвах, когато започваха всички да сричат. Измине годината и си казвам: "Добре - и тези станаха хора" И се радвах след години да чуя: "Госпожо, здравей! Не сме те забравили, моля!" Обърка се много живота. Стана суров. И аз като други - "Останах зад борда"... Завъртя се вихрушката - жестока и зла... С плесница ме захвърли неканена - в чужда земя. Започнах да сричам, чуждо "аб". Ръката доскоро държала молива, се научи да чисти чужди къщи с парцал и разбира се... чужди, не свойте цветя да полива. Знам, че унизителна работа никога няма... Ще изкарам за хляба с чужди тегоби. Самочувствие нямам сега... но имам ЕВРА. Ех, това е болна тема... за учителите - СИГНОМИ !
... една сълза отронва се и пада,
не я изтривай нека в този миг, учителя я види.
Той я заслужава.
Една сълза - света събрала,
в този слънчев ден,
от абитуриента важен, от първокласника смутен.
Честит празник и от мен... Преклон пред делото на учителите, които толкова много са допринесли за развитието ми като личност. А действителността наистиан е тъжна... Като ученик съм удивен от отношението на някои от съучениците ми към училището и към преподавателите, а какво да говорим за отношението на държавата : /
Сърдечни поздрави и от мен.Учителската професия според мен е една от най-хубавите и се радвам за вас че сте била такава и Честит празник ако утре не си пишем.
Поздравления за стиха, за жалост съдбата и статусът на учителя днес никак не са за завиждане. Струва ми се, че той е чужденец и в собственат си страна...Тъжна истина...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.