Сега ще плача с другата сълза,
която не е тиха... а свирепа.
Отглеждам я отдавна и крещя,
замествайки приспивната ù песен.
Сама дойде във моята пустиня
след бавната ерозия на чувства.
Във мене седна, бавно ме опита.
Облиза се след хищната закуска.
И от тогава идва с вълчи глад,
измисля си, че аз ще я заситя.
Оглозгва ме до край, със моя свят,
преглъща жадно, временно притихва. ...