Nov 19, 2008, 1:22 PM

Другият ми пулс 

  Poetry » Phylosophy
693 0 15

    ДРУГИЯТ МИ ПУЛС

                              На моите ефирни богини

 

Ефирна целувка, въздишка за сбогом

и споменът ляга, с ласка прегърнат.

А думите чакат и трябва да мога

магия и огън в пулс да превърна.

 

Пак се завихрят по орбити шеметни

цифрова памет и съдби аналогови.

Аз ще съм никой, но Те ще са времето

в личните сметки на хиляди влогове.

 

Тихо и преходно - в това измерение,

два мои гряха, втъкани в годините,

дежурят на смени, но будни са гените,

а в тях е кодиран дъхът на богините.

 

И утре ще звънне пулсът на времето

в полет на птица и в ритмика песенна,

в цветна палитра... и в сиво безвремие.

И в двата ми гряха, към рая понесени...

© Николай Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??