Аз бях свободен дълго преди теб.
Бях просто оставен като портрет
и времето ме затрупваше с мисли.

Виновен бях, че ти подадох ръка
и ти ме предаде, и ме победи сега,
аз до последно не вярвах в истината...

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

Аз бях директен, както винаги и
ти дадох всичко от тези бели очи.
Спри, преди отново да ме излъжеш.

Нали това не е тайната цел да съм жалък,
защото моят вътрешен глас е толкова малък.
Кажи ми, каква сега желаеш да бъдеш?

Но ето, че в това състезание идвам,
готов да воювам отново за себе си,
воден от своето Аз...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?

И аз... както винаги навеждам глава и
изчезвам за определено време от света.
И отново губя, причината да живея...
И аз... винаги отново се завръщам и
го връщам на всички и на света,
всяко завръщане е причината да живея...

Да, ти носиш друго его.
Разбиваш границите на плътта ми.
Кога ли ще успея да те залича?
Да, ти носиш друго его.
Създаваш клонинг от страстта ми.
На какво друго да те оприлича?