Jan 9, 2012, 9:00 PM

Дръзка любов 

  Poetry » Love
995 0 16


Преминах през пространството на времето,

за да открадна миг любов за тебе.

Надежди си наливах от големите,

а любовта тежеше като бреме.

 

И някак тишината ми говореше...

Бе с трепета на парещо докосване.

Бе истинско, с омаята на спомени –

зовяха ме пътеки омагьосани.

 

Бях вързала душата си на снопове,

а любовта... като паричка стисках.

Не ме пречупи чуждото говорене,

вървях без правила и пак те исках.

 

И те открих сред хорското безумие.

И по-безумна любовта възкръсна.

Най-дръзката любов е неразумната,

но само тя живота вечно връща.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??