Дуел

Jan 2, 2008, 7:09 AM

Poetry » Phylosophy

5.0 / 9

647 0 17

Понякога съм с душата си в странен дуел
и търся лукавия Мефистофел да реша.
Понякога признавам или може би не
как искам с плам, като метеор да я взривя!
Понякога тя, душата ми се перчи, знам,
притисната като най-любимото същество.
Понякога слисва и гъделичка моя нюх
връхлитаща небивалица и древно зло.
Понякога пак втурва се пареща, без стон,
изгаряща сцена жестока, без монолог.
Понякога светва и отмества хоризонт
на ръба, на моята стара и нова любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Слънчеви тайни
The Hunter

Here I am, alone and haunted; Begging for forgiveness, lonely. Being different, I cannot promise, No...
The sight of her...

Scream! Silence. Mother weep, The little sailor’s gone forever. Water. Fury. Drowning. Deep. The sea...
My Only Fail

Loud and clear We Said That all sentences reset the Mind's ability to rest, but we changed the set.....

More works »