Като залез, разлял се по земята
в късния следобед на деня,
над хълмове и къщи - в сивотата
на тази нощ, а ти лежиш сама...
Като следобед, слязъл в залеза,
на хълмове и къщи - от сивотата,
не разбираш ли, че аз съм това,
а за мене, още, ти си любовта!
Като залез, слязъл на земята
в късния следобед на деня,
над хълмове и къщи - в сивотата
нека се издигнем във една звезда...!