Ще приседна на твоята маса,
сякаш порив на вятърът - див,
на шега ме е пуснал да сляза,
от небето, завърнал се - лист!
Ще надзърна в очите ти, черни!
Знай, ще пия - от твойта Тъга,
чула - дивните птичи концерти,
ще проблесне - издайна Сълза.
А - отсреща за тебе ще спорят,
пак - сами ще си тръгнат, уви...
Ти си най - непристъпната Роза,
по - студена от всички... Луни! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up