Дух

Jan 28, 2014, 10:38 PM

Poetry » Love

1633 0 11

Дъждец ръми и ме унася,
сънувам чуден сън, любими,
вървим си двама по брега
като във приказка без име.
Безброй звезди ни се усмихват,
луната скришом ни поглежда,
вълната на брега се врича,
витае някаква надежда.
Надежда, че не свършва пътят ни,
там до онази раковина,
че може би ще има сбъдване
на наш'та приказка без име. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Дух

Want to read more?

Random works