Дух–хилядигодишен
- скитник съвършен.
От брод на брод,
на тма, на сън.
Ти, защо отпрати още приживе
диханието живо,
ти, защо отпрати още присърце
съпричастието наше.
И броди безмер
до кръст и гроб,
и обходи вред
до гнет и лоб
- пространствата немирни.
Век до лоб – гнет до гроб!
И след хиляди разкъсани души,
и след хиляди пребродни чувства,
ти откри:
- Човек не ще да бъдеш,
- жив не ще се спреш.
Просто хиляди лета-пространства
с вик безмер ще приютиш,
нищо наше няма да съзреш...
Просто няма нивга веч
- да си човек.
И обладал стихията-пребродна,
извечен рейд по утрин и тъма
във пламъци – гориш,
в дух се - приютяваш,
в звездна мрежа – лягаш
и с съдбовността
се примиряваш...
Дух във пламък,
дух във мир,
ти – не ще се спреш!
Но човешко нивга няма
да съзреш.
Човек – няма в перебродното
да спреш!
07.09.84
© Валери Качов All rights reserved.