Къщата е само по прозорци.
Татко си отиде преди баба.
Злото винаги е многоточие,
а трева расте и върху брат ми.
Купил я е някой късметлия.
Близо е до центъра, обаче...
Никакви пердета и саксии -
празна като духнато глухарче.
Портата - ръждива като глина,
стълбите - ронливи костенурки.
Баба ми, поне, да беше жива
щях ли да отмина като мъртва...
2006
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.