духът на любовта
Едно захвърлено разпятие,
едно забравено легло,
една сълза –
запазила се още влажна, нежна –
загърната от пожълтяло паднало листо.
Отдавна броди жаден, уморен, тревожен –
на нашата любов духът;
телата ни са още млади,
живи, зрими... Защо не ги напусна
и се рейна из света!
Напразно цялата земя обходихме да дирим, ...