Духът на Манастира...

А кой знай Вятърът къде

отмъкна и Луната,

остана черното небе

със мълнии засято...

И блясва яростен импулс

във мрака разгневено-

долавяш Огненият пулс

на цялата Вселена...

А оживява всеки мрак

от мълнии и вятър,

и всеки кръстен, гробен знак

безименен в земята...

И скърцат старите греди,

и старите темели

тъй, сякаш някой че реди,

там костите на скелет...

Защото всеки манастир

си има тайни гробни-

в безлунна нощ излизат те

в нощта да се разходят...

...Та страшничко си е нали,

сега в нощта размирна!...

От бурята ли е?... Или

е от Духът на манастира?...

Коста Качев,

Етрополски манастир

„Св. Троица”