Изпитах порив! Вените ми се изпълниха с живот...
Настръхнах! Зениците ми се разшириха...
Не е възможно да се обрисува любовта с молив... Това е анекдот!
Очите ти, усмивката... За стих ме вдъхновиха.
Засях в градината на своите мечти,
две семки... Едната аз, другата ти - порасна ябълката на раздора...
Реално щеще ли да бъде между нас... Ха, почти! Мечти...
Идеалното не съществува, при все това, че ний сме хора!
Защо скандали? Дразги? Драма?
Нима не вдяваш?! Нужно е съдействие?
Поисках много, пламнах от любовния пожар тъй, както се запалва слама...
Стараех се да не избухна - химическо взаимодействие... ...