Думата
(по Дан Кешон)
Ние с теб сме двечки наранени птици.
Градът не продумва. Мълчи и селото.
Още под снега е моята пшеница...
Още ти пустее в зимата леглото...
Ний не долетяхме до страните топли.
Над теб е Балканът, Дунавът до мене.
Пак люти в очите, пак в душата вопли.
Кърви ми сърцето... и Крилете стенат...
Не пропука пушка... Няма го куршума...
Най-боли от нещо, дето е в челото... ...