Feb 18, 2011, 3:20 PM

Думата 

  Poetry » Love
570 0 2

Думата

(по Дан Кешон)

Ние с теб сме двечки наранени птици.
Градът не продумва. Мълчи и селото.
Още под снега е моята пшеница...
Още ти пустее в зимата леглото...

Ний не долетяхме до страните топли.
Над теб е Балканът, Дунавът до мене.
Пак люти в очите, пак в душата вопли.
Кърви ми сърцето... и Крилете стенат...

Не пропука пушка... Няма го куршума...
Най-боли от нещо, дето е в челото...
От кама по-остра ни прониза дума -
мене във сърцето, тебе във крилото...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??